Всички харесваме красиво лъскавите опаковки и редовно наивно се поддаваме на измамния външен вид и агресивно досадната им реклама. Именно заради това опитваме огромен брой новопоявили се предложения – било то калорични сладки изкушения, не особено удобни колекции на престижни марки облекла, нефункционална техника и какво ли още не. Същото важи не само за материалните неща, а и за всяка човешка единица. В случай, че тя е представител на т.нар. нежен пол, в пълна сила се прилагат всички пазарни правила, само и само стоката да не застоява и, не дай си Боже, да даде фира неупотребена. Та нали предлагането се определяло от търсенето. Нека обаче не пропускаме и малката подробност, спомената в едно друго клише – зрялата ябълка не рядко е гнила отвътре.      Върнем ли се на темата за покупко-продажбата, ще открием колко общи черти са налице между младите издокарани метреси, свенливо засягащи се от подобна крайна квалификация по техен адрес, и онези добре опаковани продукти с не рядко съмнителни качества. Всяка дама инстинктивно ще се противопостави на това твърдение, но истината се разхожда край нас не ежедневно, а ежеминутно, при това високо вирнала добре напудреното си чипо носле. И докато преминава, гордо възкачена на лачените си обувки с 15-сантиметрови токове дори в 9-10 сутринта, ако по някаква причина изобщо и се е наложило да изостави меката възглавница и удобната си спалня в този изключително неудобен ранен сутрешен час, забелязваме, че тя – голата истината, може да има оскъдно облекло, но за сметка на това е перфектно фризирана и гримирана, така че да ни се хареса… поне на пръв поглед.      И отново си мисля за някакъв вид парична транзакция, но по-скоро свързана с термина къса продажба. Нали си спомняте?! Става въпрос за продажба на нещо, което не притежаваш, с надеждата да го купиш в бъдеще на по-ниска от реалната му цена, с което да реализираш печалба. Дивидентите на „добре” търгуващите се силиконови девойки могат да бъдат поставени под сериозно подозрение, още повече, че все пак в някой момент ще им се наложи да махнат екстеншъните. А нека се има предвид, че пластичната хирургия до известна степен може да се пребори и с най-кичозната или посредствена опаковка, но няма как да подобри пълнежа, каквито и импланти да използва. Ако стоката не струва, дори и да се заблуди някой в противното, веднага щом свали шумящата хартийка, с която е прилежно завита, ще запрати вътрешността към кофата за смет заедно с целуфана.  

...

Човешката опаковка обаче е много по-широко разпространена от описаното по-горе - като се започне от униформите и костюмите, стигне се до училище, където който не се облича по последна мода, веднага бива класифициран като загубеняк, и май, така като се замисля, няма край. Та в крайна сметка май силиконовите кукли са най-малкия проблем на съвременното "опаковъчно" общество... Например представи си да отидеш на интервю за работа по спортен екип - дали някой ще се опита да види какво има под тази опаковка или просто ще ти пишат един голям минус: "ЛОША ОПАКОВКА - не става"?
А по отношение на материалните стоки - опаковката вече отдавна се е превърнала в ключова част от маркетинговия процес...

Струва ми се, че тук основната идея е за покупко-продажбата, както се израрява авторът. Според мен става въпрос за най-грозното нещо - опитът на жените да се продадат на възможно най-изготния куповач. Повечето момичета изглеждат и се държат като подредени стоки на витрина, което веднага ме кара да правя паралел с проститутките - те поне взимат пари официално и не се притесняват да си го призная...