„Действията са първата трагедия в живота, а думите – втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост...”                                                                                 Оскар Уайлд     Клишетата твърдят, че доверието е нещо, което се гради с години, но за секунди може да бъде изгубено. Аз не вярвам във втората част, може би защото не искам или защото се надявам да не е така. Тъжно е да се разделиш за нула време с това, за което си се борил дълго. Като ученичка често чувах по различни поводи: Човешко е да се греши. В такъв случай няма нищо по-човешко от това да се прости… Но думите… думите често изпреварват мисълта, а необмислените неща, които казваме, могат да наранят истински само хората, които най-много обичаме и на чието мнение държим. Винаги мислим, че сме прави, а добрите намерения ни карат да прекрачваме границата между пожелателното съветване и назидателно поучаване. А защо не се поставим на мястото на другия, защо не погледнем през неговите очи, защо не „премерим” нещата през неговия начин за възприемане на света… Ако успеем да го направим, вероятно картината ще бъде в съвсем различни нюанси, дори същността й може да ни изненада. Все пак всеки вижда, това което иска да види – от нас зависи дали ще открием положителните страни.