от в. Монитор

НЕДЕЛНИ ДУМИ
Фолкаджията Константин: Ако бях жена, щях да правя секс непрекъснато

Певецът се надява да стане баща до края на годината

НАДЕЖДА СТОЯНОВА



Едва ли има все още българин, който да не е чувал за поп-фолк певеца Константин. Особено след като той спечели VIP изданието на риалити шоуто Big Brother. Малко преди нова година на музикалния пазар се появи албумът му “Обади ми се”, чакан вече три години. В него са съчетани чувствени балади с по-закачливи и разтоварващи мелодии. Точно какъвто е и самия изпълнител – романтичен и в същото време здраво стъпил на земята.
Графикът му в последно време изглежда по-натоварен дори от този на често споменаваната от него поп-икона Мадона и явно именно това е вдигнало самочувствието му още повече. Все пак бърборивия чаровник успя да ми отдели около час и на мен, за да го поразпитам сериозно за това-онова. Поне колкото е възможно, разбира се, имайки предвид неизчерпаемия му репертоар от лафове, доста “хапливи” на моменти. 

- Как отпразнува излизането на новия ти албум? Имаше ли танци по масите?
- Новият албум е много хубав. Оказа се, че са изкупени всички копия и сега трябва да пускаме втори тираж. А как отпразнувах? На мен всяка вечер ми е празник. Много хора, танци, забавления.
- Омръзна ли ти вече?
- Усещам, че може да ми омръзне скоро. Това обаче не е добре, защото съм свикнал да се раздавам като ходя по участия. Пия и се веселя до сутринта. Хората харесват песните, но искат да ни видят и сред тях.
- Целиш ли се към комерсиалното?
- Старая се по някакъв начин да не гоня точно комерсиалното, но в крайна сметка и аз трябва да се храня. Едно време ми казваха: “Браво, браво! Толкова хубави балади си направил!”. Като отида на участие обаче трябва да развеселявам публиката, която е достатъчно натоварена от ежедневието си. Искам да ги накарам да се отпуснат и да забравят всички проблеми и в крайна сметка се получава.
- Скоро се появи и видеото към третото ви дуетно парче с Райна, което разкрива испанско-циганския темперамент. Чия беше идеята за нестандартната визия в него?
-  Когато двамата с Райна правим нещо, до голяма степен тя определя какво ще се случва.
- Райна е една от малкото фолк певици, който нямат силикон.
- Няма нищо.
- Ти ли не и даваш да си сложи?
- Не, че не и давам. Просто тя се чувства щастлива в собствената си кожа и аз съм много доволен, че тя разсъждава по този начин. Най-важното е човек да осъзнае какви положителни качества притежава и да се чувства щастлив от това. Трябва да се радваме на нещата, които имаме, защото ако не се радваме на малките неща, няма да се радваме и на големите.
Ако обаче силиконът е единственият начин, по който една жена да се почувства ползотворна и продуктивна, може да си позволи да си сложи нещо. Причината за подобно нещо може да е в това, че те нямат вътрешна хармония и не търсят силните си качества.
Аз лично обаче съм против, защото и най-грозният човек има някакъв чар. Така го е създала природата. И най-хубавите неща да си направиш, те не са истински.
- А я кажи защо има толкова малко мъже в чалгата?
- Ами, не знам. Това е потребността на българина явно. Иска да види хубавата жена… Или пък сме малко талантливите.
- Победата във Vip Brother помогна ли ти да станеш по-известен?
- Да. Аз влязох в къщата, за да покажа на хората това, което съм бил през всичките тези години. По принцип никога не съм слагал някаква маска и съм се старал да показвам същността си. Обаче аз съм един обикновен човек, който обича много да контактува. Изключително позитивен съм, обичам много хора и точно с това съм по-различен от всички звезди. Много често съм чувал от колеги и от колежки: “Ти си звезда. Трябва да се надуваш. Не може да бъдеш близо до хората. Как може те да стоят край теб в някой магазин и ти да си купиш нещо?”
А що се отнася до един такъв социален експеримент като Big Brother, човек трябва да знае какво представлява и да е свикнал да живее с много хора. Аз съм бил в спортни училища, бил съм по лагери – всякакви места. Нямам никакви притеснения за това как ще ме видят, защото знам, че това да отидеш до тоалетна е нещо съвсем обикновено. Даже в къщата понеже нямаше какво да правя непрекъснато там висях.
Знаех, че няма какво да крия, нито от какво да се притеснявам. Единственото, което можеше да се случи, беше да стане по-добре и феновете да ме харесат повече. Там не е възможно да сложиш 24 часа маската, с която си бил в обществото. Аз исках само да покажа това, което съм, в малко по-широк аспект и знаех, че няма да загубя.
- А би ли участвал в игра като Survivor? Смяташ ли, че ще се справиш?
- Е, аз съм спортист. Как няма да се справя?! Показах го и в къщата на Big Brother. Вътре всички звезди непрекъснато мрънкаха колко много си мечтаят за шоколад… Какво мечтаят? Там имаше толкова много ядене, страхотни вечери, лукс, каквито не съм виждал. Всъщност аз едва преди 4-5 години си направих ремонт на апартамента, иначе живеех като индианец – духаше навсякъде.
- Очевидно парите дават самочувствие?
- Да, определено дават. Имало е много случаи преди 7-8 години като изляза някъде непрекъснато да се притеснявам дали ще имам пари за сметката. Нямах самочувствие тогава. Вярно е, че трябва да имаш някой лев в джоба.
- Успя ли вече да похарчиш наградата?
- Това едва ли е най-важното нещо – парите. Като че ли ние сме били някакви мизерници и сме се радвали, че ще вземем някакви пари. В последните години аз съм човек, който изкарва сравнително добри пари и не съм разчитал на тези 50 хиляди лева.
За около 11-12 хиляди отидох на почивка. Друга част похарчих. Дадох също и за една фондация, която всички съквартиранти решихме да направим. Общо взето обаче изкарах 10 пъти повече от тогава. Даже често ми се случва да отказва участия. Някои мой колеги имат по 13 покани за цял месец, а аз поне по толкова отказвам.
- За какво не ти стига времето?
- Искам да съм на 100 места едновременно. Искам да съм на участие, да се забавлявам с приятели и в същото време да съм вкъщи с жена ми да гледам телевизия. И накрая усещам как нищо не съм направил, а вече остарях.
- Да не те е хванала кризата на 30-те?
- Откакто чукнах 30-те, се чувствам по-отговорен. Не мога точно да направя разликата обаче между Коцето на 23 години, който изпя “Черна роза” и този на 30.
- Я кажи ако беше жена, при кой от колегите ти би се пробвал?
- Ако бях жена? А ако баба ми не беше отишла на среща с дядо ми, а с един офицер на Халите, нямаше да ме има мен. Ако бях жена, сигурно щях да се чукам много. Щях да правя секс непрекъснато.
Иначе харесвам Тони Стораро и Азис, защото един мъжки глас може много повече да въздейства. Представителите на силния пол са много по-добри артисти от жените. Причината е, че дамите са затрупани от суетата си, от това да се наслаждават как изглеждат. За това не им остава повече време да помислят и да извадят душите си.
- Как се виждаш след 20 или 30 години?
- Ще ми се да съм свеж дядка, но с този нощен живот… сигурно бързо ще намачкам пижамата. Не е важно обаче на колко си, а как се чувстваш.
- С какво щеше да се занимаваш, ако не беше станал певец?
- Ами, не знам. Всеки човек си има строго определен път в живота. Никога не съм си губил времето да мечтая, да си се представям в някаква друга светлина. Пял съм непрекъснато и то доста добре. Винаги съм знаел, че го правя страхотно. Знаех, че ако има някакъв конкурс, аз винаги ще го спечеля. Обаче никога не ми е било амбиция да бъда известен. Просто всичко, което съм правил, съм го правил от вътре – с душата си.
- Имаш ли скрити таланти?
- Ами, аз например не мога да рисувам, ама грам. Много е важно човек да разбере какво става от него. Умея обаче да готвя, защото влагам типичното мъжко чувство. Справям се също така добре и с общуването – мога да влияя на хората, да ги убеждавам и да изразявам чувства с очите.
- Имаш ли странни случки с обезумели фенки?
- Те са толкова много и толкова различни. Нормално е за известен човек като мен.
Имаше една, която се катереше по стълба до прозореца ми преди много време. Други момиченца пък чакаха по цял ден пред нас да изляза и затова си сложих голяма метална порта. Също така имам и една фенка, страхотна жена, но ходеше с пистолет на всичките ми участия. Живее заради мен. Дори беше се разболяла и оживяла, защото си мислела за мен.
В Търговище всеки път като ходя на участие една леля ми подарява гоблени. Последният път ми подари бродирани Райна и Константин.
Срещат се обаче и съвсем различни. Например вляза до тоалетната, а те тичат след мен.
- Чак толкова ли са нахални?
- А-а-а, ти какво говориш?! Певиците са много по-добре от нас, защото някой влюбен в тях може да им донесе букет. А тези жени, някакви малки курветини, те нападат от всякъде.
- Имаш ли специален ритуал преди излизане на сцена?
- Ами, аз винаги се моля на Господ. И не само се моля, а му благодаря за всичко, което се случва. Независимо колко препятствия има по пътя, това явно ще доведе до нещо добро. Най-лошите неща ни правят по-силни. В един момент ще страдаме, но след това ще преодолеем някой проблем.
Може да се каже обаче, че имам някои свои вярвания. Като например всичко да ми е на нечетно, дори глътките, който пия и цигарите, които пуша, стъпките, които правя.
- Скоро се навършат три години от началото на връзката ви с Райна. Мислите ли вече за нещо по-сериозно?
- Ами, аз искам дете. Ние обаче не сме обикновени хора и не можем да си го позволим по всяко време, защото по този начин ще й спра кариерата. Така че мислим по-прагматично.
- А по принцип за или против брака си?
- Ние сме модерна двойка и за нас това да имаме подпис не е толкова важно, защото понякога той може да развали много неща. Но иначе е друго нещо да кажеш: Това е моята съпруга. Хубаво звучи. А детето, ако е решил Господ, до края на годината…