Съботна планьорка

текст Надежда Стоянова

този петък във ВКЪЩИ&ТВ

снимки Ангел Коцев

В началото на месеца в тв ефира се появи поредното публицистично предаване – Параграф BG по TV2, което обаче даде заявка да разчупи представите ни за на пръв поглед скучния жанр. То ще ни дава възможност да се срещаме с главните редактори на най-известните медии в страната и да им зададем въпрос. Водещ на новия проект е винаги усмихнатият Георги Любенов, познат от радио-телевизионното шоу Полет над нощта по TV Bulgaria.

Здравей, Жоро! Какво представлява Параграф BG?

Това е седмичният обзор на събитията, които ще бъдат коментирани и анализирани от журналисти. Няма да каним политици, а само известни колеги, защото според зрителите те знаят повече от всички останали, но не винаги го казват. В днешно време гледаме телевизия много хаотично и затова ако някой е пропуснал нещо, може да гледа TV2 в събота на обяд и да получи обобщение от хората, които проследяват събитията.

Как се появи идеята за това шоу?

Истината е, че то съществува и по света. Този формат за първи път е реализирана в Америка преди 60 години – Meet the Press. После се появява и във Германия, Англия, Испания – почти в цяла Европа.

Имало е предложението предаването да се казва Планьорка. Защо не остана това заглавие?

Това е често използван термин във вестниците. В електронните медии думата е летучка, което на обикновените зрители звучи странно. Според мен Параграф BG е много по-добра игра на думи.

Да правим ли асоциация с Параграф 22?

Да, нормално е да се прави тази алюзия. Голяма част от темите и казусите, които обсъждаме са като задънената улица в книгата Параграф 22 на Джоузеф Хелър.

Заглавието на четивото е останало като термин, означаващ парадокс в закона, при който хората стават жертва на собствените си действия. И в този контекст, българите често ли страдат заради самите себе си?

Хората в днешно време се намират в затворен кръг, в безизходица, защото са много лениви и примирими. Много рядко се срещат инициативни, активни и принципни личности.

Казваш, че публицистиката е скучна. Има ли начин да бъде направена интересна?

Мисля, че най-добрият начин да се привлече и задържи вниманието е чрез достъпен език и послание – много е важно зрителите да разбират какво гледат. Не е добре поведението на гостите или на водещия да е менторско и не трябва да се търси зрелищност в студиото. По принцип този жанр е малко скучен, но това не е обреченост, защото по цял свят такива предавания се гледат от по-малко хора. Но както се казва, не е важно количеството, а – качеството. Целта ни не е да ни гледа цяла България, защото една политематична телевизия като нашата предлага различни неща – шоу, музика, холивудски филм.

Какво още да очакваме от TV2?

Разгръщане на една пълноценна, голяма и много модерна програма. От есента телевизията ще има абсолютно нов вид – с обновени студия, новинарски емисии, сутрешен блок.

Ако имаш собствена телевизия, какво би ни показвала тя?

Никога не съм се замислял върху подобен въпрос, но със сигурност бих искал да е модерна и адекватна. Дано TV2 да се развие така, че след една година да мога да кажа, че искам моята телевизия да изглежда по този начин.

Какво все още липсва на българския ефир?

Той е изключително разнообразен, но това има и негативна страна. При толкова много телевизии се разпилява качеството и ако някой прави добър продукт, той може да остане незабелязан. Няма жанр, който да липсва у нас, но аудиторията се разпилява. Основният проблем е това, че чакаме светът да създаде качествени формати, за да започнем да ги разваляме по български.

АМБИЦИЯ

TV2 има желанието да завладява все повече територии и публика. Засега се излъчва в 27-те най-големи града в страната. Идеята на медията ни е да се бори срещу всички национални телевизии, но срещу нито една конкретно. Няма да се стараем да станем по-добри от тях, а да бъдем различни. Ще се постараем да забавляваме, но и да информираме, образоваме и формираме вкусове. Не казвам, че в момента го правим по най-добрия начин, но TV2 е още много млада, съвсем в началото.

ЛИЧЕН ИЗБОР

Всички предложения, които съм имал от други телевизии, са били все за сериозни формати. Не съм аз човекът, който трябва да каже в какво съм най-добър, но явно колегите смятат, че съм подходящ за подобни публицистични, аналитични и новинарски предавания. До този момент обаче не се чувствах готов за подобна промяна.