Танц като за една Лада

текст Надежда Стоянова

снимки bTV

Красива, талантлива и не много приказлива. През последните три месеца къдрокосата Боряна Иванова смая журито, както и зрителите на втория сезон на конкурса Танцувай с мен. Достойна беше за големия финал, но остана само на крачка от него. И въпреки това доказа, че усилията са си заслужавали – не заради Ладата, която получи за награда, а заради признанието, че наистина е номер 1.

Здравей, Боби! С какво дойде на интервюто?

Е как с какво?! С колата, която спечелих в шоуто.

С надписите?

Разбира се, без тях си е най-обикновена Лада.

Кажи какво прави цял ден в КАТ?

Ами, прехвърлях я на мое име, защото смятам да я покарам известно време.

Разбрахме, че нямаш книжка, защото те возят. Сега ще се запишеш ли на шофьорски курс?

Не съм мислила още по този въпрос. Също така не съм решила и какво точно да правя с колата. Първо ще й се порадвам.

Тъжно ли ти е, че приключи конкурса?

Да, много. Иска ми се да продължи постоянно, но не може – няма толкова Лади.

Би ли участвала в други такива конкурси?

Ами, аз още преди края на надпреварата казах, че ще дойда и следващата година, стига да ме одобрят пак. Аз тъпо и упорито ще пробвам.

Какво те накара да продължиш в малкия финал?

Опеделено не беше наградата. Изобщо не се поколебах като чух предложението, защото тайно се надявах, че Слави ще измисли нещо, за да ни остави в шоуто. Всъщност аз до последно не вярвах, че ще ме изключат от осмицата.

А защо отпадна? Какво не ти достигна?

Предполагам, че причината за това развитие на финала беше зрителският вот. Но на първите няколко участия бях страшно притеснена и дори не можех да си кажа името.

Яд ли те е, че не си на мястото на Петя Хлебарова и не спечели яхта и околосветско пътешествие?

Не! Целта ми, когато останах в седмицата, беше да докажа, че съм заслужавала да бъда на големия финал и журито го призна. Това се оказа най-честният конкурс, на който съм участвала. Винаги като съм ходила по състезания за спортни танци ако на полуфинал съм първа, на финал ставам трета, защото първото място е запазено за двойката на клуба организатор.

С како се представи на кастинга?

Показах една хореография от филма Запази последия танц 2. Избрах да се представя точно с това, вместо със спортни танци, въпреки че тренирам такива, защото е по-различно. А и знаех от миналата година, че дават такава задача и след това щеше да ми е по-лесно. Журито още щом ме видя в залата помисли, че ще танцувам латино заради обувките ми.

Кога ти беше най-трудно?

Може би на последния танц, защото знаех, че вече всичко свършва. Исках всичко да изразява моите чувства и мисли и затова избрах точно тази мелодия и хореография. Оказа се обаче, че много хора не са успяли да ме разберат. Целта ми беше просто да накарам зрителите да се замислят, но за всеки е значел различно нещо.

А за теб какво означаваше?

Че всичко свършва. Аз продължавам да танцувам и да ходя на тренировки, но тръпката от Танцувай с мен не може да се повтори никога.

Хип-хипът като че ли също те поизмъчи?

Затрудни ме много. Това е тип уличен танц и момчетата, които тренират този стил и ни обучаваха, просто пускат музиката и започват. Те обаче са го правили страшно много време и им беше трудно да ни вкарат в същия ритъм. Имала съм хореографи, които са измисляли движенията още същия ден и аз съм ги научавала, а на следващия само сме изчиствали неточностите. Но хип-хопът определено не беше моят танц.

Скоро Слави започва конкурса Кандидати за слава. Случайно да имаш някакъв друг талант, с който да ни изненадаш?

Няма с какво да се изявя в това състезание. Завършила съм керамика, но вече отдавана не се занимавам с правенето на различни съдове. Проектант съм в мебелна къща, но едва ли ще се пробвам с това.

Защо се отказа от худовествената керамика?

Няма хляб в тази професия. Продавала съм мои неща за 3 лв и точно тогава се разочаровах. Иначе си имам пещ вкъщи, която в последно време ползва моят приятел.

ПРОФЕСИЯ

След като завърших гимназия имах няколко варианта – архитектура, танцов театър и спортни танци. Като се замислих обаче реших, че с танците не мога да изкарам пари и се пробвах да кандидатствам архитектура във ВИАС. Не ме приеха и затова записах инженерен дизайн в Лесотехническия университет. Много ми е интересно, защото няма еднакви проекти – това е като при картитните. Всеки клиент има различни изисквания и понякога се получават доста интересни неща. Има хора, които ми стават симпатични още от пръв поглед и мебелите се получават прекрасни.