Пирамидата на един политик

Надежда Стоянова

Журналистът-политик Любен Дилов-син миналата седмица пое щафетата в ток-шоуто Пирамида по TV2. Но екранните му изяви там са само временни, защото известно време въпросното предаване ще сменя водещия си всяка седмица. Е, неговият ред вече мина, но той все още има какво да каже, просто защото през годините е насъбрал достатъчно любопитен материал.

Трудно ли ви убедиха да поемете временни мястото на водещ в Пирамида?

Не, защото сме в приятелски отношения с TV2, но ми идва доста повече, тъй като имам адски много работа в момента. Освен това е малко трудно с намирането на участници в тoзи момент от годината. Всички от артистичните среди са заети с разни неща, а не ми се иска да има много политици.

Да, българите не са склонни да вярват много на политиците...

Безспорно и затова трябва непрекъснато да бъдат поставяни в такава среда, че да им бъде припомняно, че са като ракета, която се движи по ландшафта. Няма как избраните да надвишат по качество избирателите.

Какво мислите за предаването?

Не е лошо създадено предаване откъм философия, защото драматургията на всяка публичност се изисква протагонист и антагонист. Важно е да има сблъсък, за да бъдат показани харатери. Така че и аз се постарах да вкарам такива хора.

Били сте и от двете страни на барикадата – и политик, и журналист. Това ли е идеалната комбинация?

Мога да го кажа така – най-лошото в политиката е ниският коефициент на полезно действие. Ако се разжможавахе с политически действия, вече щяхме да сме изчезнали като нация. В шоубизнеса и изобщо в частното предприемачество пък се движиш по най-късия и най-ефективния път.

Склонни ли са българите да водят цивилизован спор?

Участвал съм в Пирамида няколко пъто и винаги съм се класирал втори, защото никога не съм си позволявал да се заиграя с общественото настроение в дадения момент по някакъв казус. Но в крайна сметка нищо в добро в обществото не се е случило, защото всички са го искали. Бъркат тези, които вярват в колективната правота на индивидуалното невежество. По-голямата част от медиите и шоутата у нас са били конформистки, но когато станат конформистки може за кратко да са много популярни, но след това умират.

В днешно време по-лесно ли се прави телевизия?

Едно време излъчвахме Ку-ку от разни мазета, а днес се къпем в комфорт, но резултатът в никакъв случай не е по-добър. Вероятно са само по-професионало направени. Но в областа на електронните медии през последните 20 години няма нещо, което да не е експериментирано върху мой гръб под някаква форма – правни отношения, политически натисната частна телевизия, нелоялна конкуренция... Дори сме излъчвали нелегално за година и половина, от 1998 до средата на 1999. Снимахме Хъшове в неделя, излъчвахме само по канал 7 дни, тиражирахме около 100 касети и ги разпращахме до кабелните телевизии в страната. Екипът ни беше във война с правителството и това ни направи най-популярни в страната. Искам просто д акажа, че във всяко нещо, което правим, трябва да влагане сърце и душа и да не ни интересува какво точно мислят околните, ако смятаме, че сме прави. Най-лесният начин да се провалим е да се опитаме да се харесаме на всички.

В Хъщове сте били зад камера като сценарист, а сега заставате пред... Къде е по-интересно?

Всъщност съм бил пред камера достатъчно много пъти и не страдам от т.нар. телевизионна болест. Може би ме спасява говорният ми дефект, който ми дава предимство, защото когато някой не ме разбира, аз съм убеден, че вината е в мен, а не в него. В политиката обикновено е точно обратното – управляващите се сърдят, че хората не ги разбират, когато говорят важни неща. Като в песента на Ъпсурт: България не ме обича, а аз съм егати пича.

Интересни музикали предпочитания имате.

Нека не забравяме, че името ми се свързва с избухването на чалгата в България. Със Слави имахме една музикална компания – БМК, но тя както издаваше чалга, така беше единствената след 10 ноемви, която издаваше класика, джаз и поп. Просто с кръчмарската музика изкарвахме пари, за да правим и другите неща. Но трябва да отбележа, че чета книги като луд и не гледам телевизия, защото дори нямам телевизор вече 5 години.

Как така?

Една сутрин много се ядосах и го подарих. Някаква теза на Коритаров ме вбеси, въпреки че ми е голям приятел. Но това беше преди много време, когато той още беше в bTV на прословутата масичка.

С какво предаване ви се занимава?

Намислил съм нещо много скандално, но вероятно ще започна да го правя след като изляза от политиката. На нашия ефир му липсват истински провокативни жени-водещи, които да вбесяват всички в дбрия смисъл на думата. Не става въпрос за поведение тип Вулева, защото според мен хората се смеят като я гледат.

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ

Имах доста забавна случка в тоалетната на един бар наскоро. Някакъв младеж ми се нахвърли да ми обяснява нещо адски разгорещено и след като гогледах и слушах търпеливо 15 минути му казах: Извинявай, но кой си и защо ми говориш така, сякаш трябва да те познавам. Оказа се, че беше Иван Ангелов, изгоненият от Music Idol, който изпадна в шок, когато разбра, че не съм го гледал. Сетих се, разбора се, като ми зговори, защото съм чел негови изказвания, но просто не съм го гледал. И затова го посъветвах да се успокои, защото броят на хората в света, които знаят кой е, е много по-малък от този на хората, които нямат представа.

ПЪТЯТ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

Завършил съм история на журналистката, защото това е единствената специалност, която малко прилича на наука в този факултет (бел. ред Факултет по журналистика и масова комуникация). Специалността всъщност е по-близо до политиката, но винаги съм се занимавал с вестници – не е имало прериод, в който да не съм. Писал съм във вестник Сега, в първия сатиричен вестник Ку-Ку, бил съм главен редактор на стария Еспрес, в 1000 дни. Много повече харесвам печата, отколкото електронните медии, тъй като написаното остава. Изключителна случайност беше това, че се свързах с Ку-ку.