30-годишна – НЕ

Страхуват ли се жените от възрастта

Надежда Стоянова

За интелигентните представителите на силния пол е всеизвестен факт, че последното нещо, което могат да попитат която и да е дама е „на колко години си”. Женската възраст обикновено е тема табу, защото искаме да сме вечно млади и красиви. И ако мъжете стареят като катедрали, ситуацията при жените е малко по-различна. Няма начин, по който да актуализираме ЕГН-то си, така че да не ни издава, но пък можем да го пазим като строго секретна военна тайна в случай, че знаем как да надхитрим окото на околните.

Но страхуваме ли се да станем на 30 или всъщност тогава сме в разцвета на силите си?

Колкото и да твърдим, че такова нещо като криза на 30-те не съществува, това не е вярно – просто при някои хора тя e умерена, а при други – тежка. Притеснението от приближаването на христовата възраст може да бъде разгледано от няколко различни гледни точки. Най-песимистично настроените към живота биха казали, че 30-ят рожден ден е първият сигурен предвестник на все по-бързо приближаващата старост. Ако приемем, че средната продължителност на човешкия живот е 60-70 години, то значи половината от отреденото ни на Земята време е отминало. Така погледнато звучи стряскащо. Затова започваме да правим равносметка за пожънатите успехи и неосъществените мечти. И понеже всеки е егоист в някаква степен и иска още и още, ни се струва, че не сме постигнали достатъчно. От една страна е хубаво да имаме по-високи изисквания към себе си, защото тогава резултатът определено ще е по-голям, но пък максимализмът никога няма да ни позволи да бъдем доволни и щастливи. Решението може би е просто да си дадем сметка какво искаме и след това да подредим ценностите и приоритетите си.

Но ако сме 30-годишни, неомъжени и без сериозна връзка, определено ще ни е по-трудно да се зарадваме на ситуацията, защото започваме да се опасяваме от самотата. Няма малко момиченце, което да не си е представяло как минава в прекрасна бяла рокля по пътека, обсипана с листа от червени рози, за да се врече във вечна вярност на принца на бял кон. Съвременните принцове обаче изобщо не приличат на тези от приказките и гледат на нас с леко подозрение – да не би случайно нещо да не ни е наред и затова нямаме половинки. За тях не съществува друг отговор, защото колкото ерген звучи гордо, толкова стара мома е обидна дума. А и, както знаем, репродуктивните способности и при двата пола не са вечни, но след 35-36-годишна възраст при нас е малко рисковано.

Нека не забравяме и огромния стрес, на който ни подлага все по-голямата ни еманципация и съревнование във всяко отношение с мъжете. Често страдаме от безсъние и дори губим апетит. Още от 25-годишна възраст започваме сериозно да се притесняваме за отпечатъците, които времето оставя върху лицата и телата ни. Способни сме да дадем стотици, стига да можем да си го позволим, само за едно кремче, според рекламата на което кожата ни ще стане гладка и мека като на новородено.

Това е само началото, защото скоро се оказва недостатъчно и прибягваме до методите на съвременната медицина и нейните трикове за подмладяване. Когато ботоксът обаче ни покаже какви чудеса могат да се направят с недостатъците ни за нула време, се доверяваме и на пластичната хирургия. Силикон в устните, в гърдите, че дори и в скулите и всяка дама би се почувствала като холивудска звезда – вечно млада, красива и желана.

 

ДОСТОВЕРНО

И за да не звучи казаното дотук като празни приказки, ще използваме и млако научни доказателства. Според няколко австрийски социолози единственият период в живота, от който почти всяка жена се страхува, е възрастта между 30 и 40. Учените анкетирали повече от 1000 дами и 70% от тях признали, че е така, защото в този период умората става техен постоянен спътник, а работата, която преди са вършили без много усилия, се оказва непосилна за тях.

 

Изключително добре аргументиран и обстойно цитиран.И въпреки всичко истината е само една - всяко нещо с времето си.На 20-т сме мечтали и скали едно , на 30- е съвсем друго, а какво остава да мечтаем за 40-те години.....
Поздрави !

Радвам се, че ти е харесало. Вярно е, че всичко е с времето си, но според мен няма какво да се плашим, както много жени, че ще станем на 30-40 и повече. Важно е как се чувстваме, а и по-важно е винаги да намираме поводи за усмивка :)
Имам приятелки, които са около 30-те и са изпаднали в някакви кризи - излишно е ;)