Супергерой в кухнята

текст Надежда Стоянова

снимка GTV

Времената се променят изключително бързо, но това не е новина за никого. Само дето заедно с всичко останало се променят и детските герои. През последните четири години хлапетата знаят повече за Супер Любо от известната телевизионна реклама, отколкото за Спайдърмен, Супермен или Батман. Лошо няма, сега тъкмо актьорът, изиграл летящия бързак – Иван Матев, ще привлече и най-малките зрители към програмата на GTV, защото е един от новите водещи на риалитито Перфектната вечеря.

Здравей, Иване! Ти участва в кастинга на Перфектната вечеря, с какво ястие впечатли зрителите и ги накара да гласуват за теб?

Може би с десерта на мама – крем карамел с кроасан. Поднесох го атрактивно, защото в телевизията е важен е външният вид.

С какво ще запомниш участието си като състезател?

Много съм щастлив, че имах възможността да бъда и състезател. Това е изключително добра идея, защото така успях да видя „кухнята” от вътре, за да мога да реагирам сега като водещ адекватно. С участието си в шоуто успях да създам много добри приятелства и продължавам да се виждам с моите конкуренти от седмицата. Въпросната седмица, честно казано, беше доста екстремна за мен.

Защо? Какво те измъчи толкова?

Защото попаднах в напълно нова среда – никога не бях участвал в риалити. Сблъсках се с пазаруване и още куп неща, а освен това все още почти живеех в Стара Загора.

Как така почти?

Ами, с приятелката ми ще се местим тук в София, но все още не сме се настанили. Налагаше ми се да пътувам непрекъснато напред-назад. Но вече ще се преместим – няма как иначе да се подредят нещата.

Добре, ти обичаш ли да готвиш?

Да, обичам! И понеже работя все някъде по пътя – непрекъснато съм на магистралата…

Хубаво, че си мъж, защото иначе споменаването на магистралата щеше да е смущаващо.

Ха-ха, вярно, но аз правя по 40 хил. км на година и няма начин да не съм през по-голямата част от времето на магистралата. А когато съм вкъщи, обичам да готвя и всички много се радват. Даже сме имали телефонни разговори с приятелката ми, в които ме пита няма ли да се прибера, за да сготвя нещо. На нея не й остава много време покрай сина ни и затова, щом се прибера, помагам.

Как ще се промени предаването с твоето идване?

Ще бъде по-разчупено и водещият ще има по-сериозно участие.

Какво точно ще е то?

Всеки път ще правя нещо различно. Зрителите няма винаги да гледат как идвам, пазарувам и посрещам гости. Ще се постараем също да представяме участниците от по-различен ъгъл.

По-личен?

Да, в доста по-личен план, но не искам да издавам повече за това, за да бъде изненада за зрителите и те да не пропуснат старта на новия сезон. На 18 започва седмицата на Джордж – другият водещ, а аз съм следващата.

За какви други изненади да се готвим?

Ще взривим човек в студиото. Шегувам се. Това е риалити и сценарият е по-скоро препоръчителен – разчита се предимно на качествата на водещия. Ние с Джордж сме много различни характери и вероятно ще ви предложим два коренно различни варианта на шоуто, за да няма недоволни зрители.

Ще има ли промени в правилата?

Да, но не знам колко мога да издавам. Обещавам, че ще бъде интересно.

Как си с хапването като влезе в такова предаване?

Ами, аз отслабнал 20 кг, но откакто тръгна кастингът нещата започнаха да се променят и сега съм отслабнал вече само с 16 кг.

Е-е-е, колко са 4 кг на фона на 20?

Да, права си. От 114 станах 94, а сега съм някъде около 98.

Нали се сещаш, че няма как да не те питам за Супер Любо?

Ами, предполагам. Няма проблем – свикнал съм.

Омръзна ли ти всички да се интересуват от супер героя и да се чудят дали е дебел, или не е?

В момента паралелно вървят Супер Иван и Супер Любо. Не ми е омръзнало, макар че минаха вече четири години. С времето той започна да прилича на мен и всички го познават. Понякога е неприятно, че не можеш да се скриеш, но определено е по-добре да си актьор, който всички познават, отколкото такъв, който никой не е чувал за него. Доволен съм от образа, защото имах възможност да го развия.

Как предпочиташ да те възприемат зрителите – като Супер Любо или като кулинарния корифей Иван Матев?

Просто искам да ми вярват, когато им казвам или показвам нещо, че го правя от сърце.

С това ли искаше да се занимаваш?

Ами, аз напуснах театъра, защото започна да ми пречи на другата работа – ходенето по снимки, изложения… Затова ми трябваше нещо допълнително, с което да си запълвам времето и портфейла. Но това не е просто уплътняване на времето, а е едно доста сериозно предизвикателство.

Ще приемеш ли роля в театъра тук в София?

Ако ми предложат, бих се съгласил. Мисля, че ми е дошло време да направя някоя драматична роля. Иска ми се да изиграя нещо сериозно, но и нещо усмихнато.

А я кажи за НАТФИЗ. Кандидатствал си веднъж и после си се отказал…

Защото той е дебел…

Защо не се пробва отново?

Не обичам да се натрапвам.

Е те може да са сбъркали?

В последствие се оказа точно така. Работил съм с преподаватели от там, който казваха: Как сме могли да те изтървем? Но аз давам по един шанс за всяко нещо. Бях много разочарован, защото ме скъсаха на пластиката. Паднах се в една група с хора от балетни и спортни училища, които правеха салта, премятания, винтове, цигански колела. Единственото, което аз можех, беше кълбо напред и то горе-долу.

След време се явих на конкурс за стажант-актьор в старозагорския театър и в една от първите ми роли се наложи да вися надолу с главата от доста висока v-образна стълба и да казвам монолог. Ето ти пластика, ето ти физическа подготовка, но вече мотивацията беше друга. На сцената мисля, че няма нещо, което да ме накарат, и да не мога да го направя.

Да не искаш?

А-а-а, няма не искам – вече съм на хорото. Хванал ли съм се на работа, не отказвам. Е, разбира се, стига да не ми виси животът на косъм, макар че покрай рекламите се е налагало да правя някои дребни каскади. Например имаше едно падане по гръб в коридора, за направата на което работихме известно време с координатор по каскадите. Той ми обясни как стават нещата, как да падам, за да не се пребия, как да вися на въжета. Мисля, че вече нямам проблем с пластиката.

СКРИТИ ТАЛАНТИ

Свиря на китара и едно време дори имах група и исках да ставам музикант. Сега съчетавам влечението си към музиката с театъра – там ми е много полезно. Често ми се налага да пея и свиря в постановки. Убеден съм, че е вярна поговорката, че който пее, зло не мисли. А освен това няма човек, който да не може да пее. По един мюзикъл работихме с Данко Йорданов – преподавател в НАТФИЗ, където участваха колеги, за които знаехме, че са музикални инвалиди. Оказа се, че след две седмици работа с кадърен вокален педагог тези хора станаха тенори.