Тясна улица в центъра на града, само на метри от една от най-натоварените точки. Колите тук, по стар български обичай, удобно са се разположили на тротоарите от двете страни. Излизаш и те са само на 30-40 сантиметра от входа. Желаещите да се разходят до спирката или просто да стигнат до своя собствен автомобил сутрин трябва се приготвят за истински слаломи, макар и при липсата на сняг, и да се заредят с много търпение, за да изчакат забързания поток.

Ако все пак преминеш успешно през дупките, липсващите плочки и полицейската жълта лента, останала след последния ремонт на канализацията, разбираш, че на отсрещната страна положението е почти същото, макар че там се намира входът на детска градина. Пред него обаче, незнайно защо, някой умен човек е позиционирал огромен и без съмнение доста мръсен контейнер за смет, покрай който ежедневно да минават хлапетата. Но другият тротоар има и още нещо в повече – леко наклонена към пътя метална ограда от тези с вертикалните тръби. Тя именно спасява малък отрязък от въпросния тротоар от това да се превърне в паркомясто, въпреки знака в началото на пряката.

Връщаш се на страната, от която излезе. Изглежда някак си по-просторно там, но само докато не си се върнал обратно. За да стигнеш до булеварда, на който се намира трамвайната спирка, те очакват още няколко препятствия, с които, разбира се, вече си се научил как да се справяш. Веднага след стария, опушен и тъмен безистена, отвеждащ до малката градинка пред терасата ти, стоят боклуците от наскоро разрушена стара сграда. Спъваш се в строителни останки, почистването на които очевидно не е било особено старателно. Още метър-два и пътят ти е препречен от улична лампа, прилегнала към оградата, заграждаща мястото на разрушената постройка. Е, няма как, вече трябва да слезеш на разкривените павете, по които се движат автомобилите и да лавираш между паркираните и движещите се. Използваш разстоянието, което шофьорите оставят, за да се промушиш и накрая да стигнеш до перпендикулярната, също толкова тясна уличка, която ще те отведе при самия център на столицата. Преди това има само още едно премеждие – заобикалянето на огромен трап, прилежно ограден от старателни работници с тънки метални колчета и червено-бяла тънка лента. По насъбралите се в него отпадъци ясно личи, че чака своето отремонтиране поне от седмица и вероятно ще остане така поне още две.

Това е, вече си само на няколко крачки от далеч по приветливия булевард Мария Луиза, а там зад гърба ти остава тясната, мрачна уличка, по която всеки ден преминаваш.

 

аз мразя столицата, ама няма къде да ходя....

така е :) аз също бих предпочела да живея на някое по-спокойно и по-чисто място, но нищо не ни пречи да се опитваме сами да правим София такава, каквато искаме да я виждаме ;)

А моята стара улица вече не съществува...Питам се - докога ще съществува изобщо София...

:)

общината иска да ми вземе колибката, гаража и двора за да разширява ломско шосе, ама ако може за 2 апартамента...... та поради това пет пари не давам вече за софия.

V purvia mig izkah da napisha -hei ti da ne si mi susedka ,znam ia tazi ulica,no prochitaiki komentarite mi stana mnogo tuzno,zashtoto v Sofia sum se rodila. Osobeno komentarite na taka narechenia "vasilan". Vasilane -vun ot moia grad ,ostavi Sofia na tezi koito ia obichame i iskame da si ia napravim otnovo takava kakvato ia pomnim predi ti da ni kazesh kolko ia mrazish! I osven tova -edno izkazvane e dostatachno-dostatachno prostashko e za da ni dade ideia kakuv si samia ti. Niama nuzda da dobaviash nishto

аз си продавам къщата на общината /искат да разширяват улици/ и се махам, пожелавам весел живот и чист въздух :)

Ама докато си седиш там, никак няма да сме ти сърдити ако научиш що е то кирилица. Вярно, ние от село я използваме много и може би е обида за твоето чисто софийско сърце...но все пак...
Добре написано, успях дори да си представя улицата в съзнанието си...Мдааа, тъжна гледка, кяото мисля може да се види не само в София.

че София е низ от ракаляни улици, осеяни с боклуци и дупки.ТЪжно и грозно.Поздрави за написаното!

Благодаря! :)
Аз обаче наистина вярвам, че София може да стане по-хубаво място ;) Важното е да не подминаваме нещата, които не ни харесват ;)

kazva6 ni6to novo sofiq si e sofiq ako go nqma6e tova i o6te milioni problemi,nqma6e da e sa6toto obi4am sofiq