Победа насред океана текст Надежда Стоянова
снимка Светослав Караджов
http://vkushti.tv/interviews/80/1

Започна новият сезон на риалити играта Форт Бояр, който приятно ни изненада само с млади лица. Най-възрастният сред участниците от българските отбори е чаровният актьор Асен Блатечки, по който въздишат цял куп представителки на нежния пол. Повечето му роли го представят като типичен мъжкар, малко груб и много самоуверен, но определено грабващ вниманието. Дали е такъв и в реалния живот като че ли не успяхме да разберем и след срещата си с него, но безспорно ни стана още по-симпатичен.

 

Казваш, че си отишъл във Форт Бояр, за да ги „спукаме от бой”. Успяхме ли?
Не мога да ти кажа кой победи, но реално погледнато ги смачкахме.

С какво ще ни запомнят?
С различни неща и първото от тях е, че сме страшно красива нация. Нашите жени направо им взеха акъла и това си пролича още в началото. Всъщност по снимките имаше симпатични девойки и в сръбските, и в турските отбори, но на тях бяха нагласени, гримирани… На живо разликата беше от земята до небето. Освен това и сред мъжете ни имаше доста красиви.

Все пак са подбрани само млади хора.
Да, така е. Аз съм най-стар. Но исках да кажа, че ние действахме на психиката на противниците си. Те отново бяха довели шампиони и всички до един бяха спортисти, а в нашите редици нямаше професионални спортисти. И когато печелехме игри, те се съсипваха психически.

Няма ли да е интересно да бъде включена още една нация – македонци?
Да, наистина би било интересно. Мисля, че това е единственото шоу в света, което събира представители на три различни държави. Интересното е, че миналата година нашите са имали хубави отношения със сърбите, а сега беше коренно различно. Западните ни съседи до средата на снимките бяха доста дръпнати, но после станахме по-близки, защото все пак не сме на олимпийски игри.

Отишли сте, за да се забавлявате, нали така?
Аз лично да. Отидох, за да видя това място, което съм гледал като дете и ми се е струвало приказно. Много беше приятно, веднага направих асоциация с Тримата мускетари. За мен беше интересно да видя мосю Рошел, който водеше предаването и преди години. Запознах се даже с човека, който е измислил шоуто. Не помня обаче как се казва.

И какво интересно научи от него?
Разказа ми как му е хрумнала идеята и е наел крепостта за период от 99 години. Никой не може да стъпи там, освен по време на снимки. Не можеш да си платиш и да разгледаш.

Как се е появила идеята?
От някакъв документален филм. Преди време почти никой не знаел за съществуването на тази крепост някъде вътре в океана, тя била забравена. Екип от журналисти направил филм за нея и така създателят на формата се сетил, че може да я използва за някое телевизионно шоу. Проверил дали е свободна и я наел.

Ти ходи ли на кастинг?
Поканиха ме, но след това ходих по кастингите и правех каквото ме караха.

Сам ли събра отбора?
Не, въпреки че като видях Калоян много исках да играя с него, защото е катерач и е много смел. Когато разбрахме кои са одобрени, ни събраха в една зала и единственият отбор, при който имаше свободен стол беше нашият. Докато си помислих „Дано да е той”, момчето се появи и седна при нас.

Защо избра точно това риалити, а не Survivor например?
Защото Форт Бояр е много позитивен. Survivor също ми харесва, защото е мъжкарско предаване. Каниха ме няколко пъти, но не мога да отделя два месеца от годината за него, тъй като непрекъснато работя.

Как тогава смести Форта в графика си?
Ами, снимките за него бяха през лятото и ми отнеха около 10 дни, така че не беше страшно. Беше ми много приятно там, защото успях да си почина. След снимките ни оставаше свободно време да обикаляме, но аз си стоях само в хотела – от леглото в басейна и после пак в леглото.

Лесно ли се сработи с отбора?
О-о-о, да. Моите съотборници са „жестоки”. Не сме имали нито един конфликт за нищо, докато другите се посдърпаха по някое време.

В какви игри ти се наложи да участваш най-често – във физически или психологически изпитания?
Според мен всички съчетават и двете неща. Като пропуснем тези, в които се бърка в разни гадни неща, но те са предназначени за по-лабилните играчи. Изпитанията са колкото физически, толкова и интелектуални. Ако мислиш достатъчно бързо, можеш да спечелиш дори и да не си по-добър от другия.

Какво ще кажеш за купоните във Франция?
В това отношение французите са доста по-зле от нас. В 22:30 започват да предупреждават, да правят забележки, да се обаждат на полицията… Една вечер към края продуцентите бяха организирали парти в парка на хотела. Въпреки че беше само за нас, турците разбраха и дойдоха, а веднага след тях се появиха и сърбите и стана много забавно. Само дето не можахме да продължим до късно.

Не се появи на пресконференцията за предаването, защото беше на снимки. В какво предстои да те гледаме?
В новия филм на Зорница София – Прогнозата, чиято премиера трябваше да е сега през януари, но изглежда ще е през февруари. Там играя ролята на един македонец. Иначе съм доста зает в театъра – имам представления в Сълза и смях, Бургас, Пловдив, Варна. Любимото ми представление е Секс, наркотици и рокендрол на режисьора Ивайло Христов.

Искаш да покориш Холивуд. Как смяташ, че може да стане това?
Единственият начин е някой български филм да пробие на запад.

Какво не достига на родното кино?
Смелост. Хората тук са много наплашени от това, че нямаше кино доста дълго време, както и от това, че няма пари.

Как един млад актьор може да направи впечатление?
В театъра е много трудно да направиш име – трябва да изиграеш поне 500 представления, за да те видят 50 хил. зрители и това пак не е гаранция, че ще те запомнят.

Значи в театъра е по-трудно отколкото в киното?
Различно е. Според мен киното е по-трудно, защото то не търпи лъжа, докато на сцената може да излъжеш публиката, че ти се случват разни неща. Камерата обаче моментално улавя, когато не си вникнал в ролята.

Кога разбра, че актьорството е твоето призвание?
Ами, когато започнах да се занимавам с него, защото го направих малко на шега. Никога не съм ходил в детски трупи или кръжоци и в един момент имах само два варианта пред себе си – да стана спортист или художник. Но ми се виждаше скучно да рисувам някъде сам, а със спорта пък не мога да се занимавам цял живот, а някъде до 30-35-годишна възраст и после какво – учител по физкултура или треньор в най-добрия случай. Затова реших, че трябва да измисля нещо по-интересно, след което се оказа, че играта ми доставя огромно удоволствие.

МАЛКИЯТ ЕКРАН
Преди време се изявявах за кратко в телевизията в играта Залоаложи, благодарение на която станах известен изключително бързо. Никога не съм искал да водя предаване, но знаех, че трябва да го направя. Хубавото за мен беше, че падна на третия месец. Аз не харесвах самата идея и дори бях говорил с продуцента, но пък успях да взема най-доброто от шоуто. То ми даде тласък, който ми беше необходим в дадения момент, когато малко се бях отчаял от театъра и мислех, че нямам никакъв шанс да изляза от него. Вече имах двайсетина роли на сцената и то все главни, а ме познаваха само около 1000 души, които редовно идваха да гледат постановките.