Журналист от ново поколение
http://vkushti.tv/interviews/
Надежда Стоянова


Ако не можете веднага да свържете името Таня Димитрова с образа й, със сигурност ще я познаете по гласа. Няма съмнение в това след всички филми и сериали, който е озвучила. В творческата й биография влизат и куп роли в театъра, киното и телевизията. От известно време присъства всяка делнична вечер в домовете ни в образа на дизайнерката Силвия Сартори от сериала Забранена любов по Нова тв. Миналата седмица пък я видяхме с микрофон в ръка да прави репортаж за Календар. Допада ли й амплоато на журналист, разберете от самата нея.

Хареса ли ти ролята на звезден репотер?
Много, защото обичам да говоря. Винаги като гледам предавания по телевизията си представям аз как бих реагирала в конкретна конфузна ситуация. Случва се да речем в предавания като Часът на Милен Цветков да възникват конфликти, да се обаждат груби зрители и ми е любопитно как бих реагирала. Това, което като звезден репортер за Календар се наложи да правя, не беше точно журналистика, защото беше много леко.

Защо избра точно темата за абитуриентските балове и тоалетите?
Не съм я избирала, падна ми се. Правих интервю с една дизайнерка и абитуриенти заедно с класната им ръководителка. Искаше ми се обаче нещо по-сложно, може би политическо.

С кого би искала да направиш интервю?
Нямам конкретен човек предвид, но винаги съм се чудила защо повечето журналисти задават въпросите заобиколно, а не директно. Понякога се казват много думи, но в крайна сметка зрителят не разбира нищо. Затова ми се е искало да опитам.

Като водеща виждаш ли се?
О, да, дори съм пробвала. Преди години правехме едно магазинно женско предаване с Ласка Минчева.

А би ли заменила актьорството?
Не, нещата трябва да вървят паралелно. Бих опитала от всичко, защото обичам предизвикателствата.
Къде се чувстваш по-добре – на сцената или пред камерата?
Много е различно. На сцената е важен контактът с публиката, трябва да прескочиш т.нар. четвърта стена, както казваме в нашите среди. Изразните средства трябва да са много по-ярки. Киното пък изисква пестелива и точна игра – понякога само с очи, мускулче на лицето…

Имаш ли любима роля от филмите, в които си участвала или дублирала?
А-а-а, в дублажа са необходими съвсем различни качества – бърза реакция, хубав глас, тройна координация. В него са се пробвали прекрасни актьори и не им се е получавало. Там нямам любими филми, макар че съм озвучавала прекрасни световно известни актриси. В театъра и киното пък нас ни избират и каквато и роля да получиш, трябва да стане твоята. Има, разбира се, една, която е по-специална за мен – ролята на Антигона, която ме доведе в София и получих награда за млада актриса.

Като спомена дублажа, кажи как започна да се занимаваш с това?
Случайно. Преди 15 години, дори повече, един ден в нашия театър беше човекът, който отговаряше за дублажа към Тандем видео, и ми каза, че имам страшно хубав глас. Предложи ми да пробвам и така започнах. Първият филм, който озвучавах, не беше известен, но си спомням, че ми дадоха главна роля, а аз се изплаших. Помолих да я сменят с нещо по-малко, защото ми е за първи път, а отговорът беше, че е по-лесно да се озвучава главна героиня, защото няма да ми се налага да сменям различни гласове. Стегнах се и се справих, но сърцето ми през цялото време беше в гърлото.
В един момент работата става рутина, но нямаш ли качествата, няма как да се научиш. Случвало ми се е да правя по три-четири героини в една и съща сцена. Интересното е, че никога не се гледа предварително филмът или сериалът, а се действа на прима виста – чуваш гласа и започваш.

Как успявате?
Изграждаме усет да уцелваме от първия път правилния глас, интонация, речева характеристика в зависимост от това дали четеш господарка, слугиня… В същия момент трябва да се внимава да не преиграваш – движиш се по ръба.

Дълго ли озвучавате един епизод?
Зависи от екипа, с който работим. Ако сме се събрали опитни професионалисти, се прави почти едно към едно. Но дори да има и само един нов, който все още не е свикнал, непрекъснато спира, правят се лепенки и това бави работата. Зависими сме обаче и от техниката и се е случвало серия от 45 мин да я правим 2 часа. Но мога да дам за пример Спешно отделение – там до такава степен сме се ошлайфали, че сме свикнали с терминологията, която се изговаря трудно. Поредицата е истинска говорилня, но все пак го правим вече 10 години.

По колко души сте в екип?
В Спешно отделение започнахме шестима и продължаваме така, но се е случвало да озвучаваме и само четирима и ни се налага да четем по много роли. Нерядко си говорим сами със себе си в цели сцени.

В последно време се изявяваш и в телевизията – в сериала Забранена любов. Защо, според теб, се срещат много крайни мнения за проекта?
Защото е нещо ново. Такъв тип семейна драма, почерпена от нашата действителност, досега не е правена в България. От една страна сме свикнали да гледаме сериалите, т.нар. сапунки, и много хора правят съпоставка с тях, а не бива, защото амбицията ни е доста по-различна. Покрай работата ми в дублажа съм изгледала доста такива заглавия и там начинът на игра е различен. Тук нещата се стават много по-динамично като една поточна линия, а и доста случки и действия са по-близо до киното. Проблемът, както вече казах, е в това, че хората сравняват. Освен това сме свикнали да отричаме всичко българско без да си даваме сметка колко е сложно и трудно дадено нещо. Лошото в нашата професия е, че всеки има право на мнение. Сигурно има и плюсове, и минуси, но е нормално, защото и ние се учим.

Много време ли ти отнема работата по сериала?
Да, винаги имам доста текстове за учене. Съществуват различни видове памет, но обикновено актьорите трудно учат при такова темпо. В театъра запомняш цялата пиеса по време на репетициите, но тук идваме и направо започваме. Понякога снимам повече, защото се редуват няколко сюжетни линии.

Случвало ли ти се е да не можеш да излезеш от определена роля и в реалния живот?
Не, но до такава степен свиквам с героините си, че започвам да си представям какво биха направили те в опре-
делени ситуации. Естествено е, че в реалния живот не можеш да се държиш като тях, освен ако не го правиш съзнателно, за да изтъкнеш нещо.

А има ли нещо общо между теб и Силвия Сартори?
Да, за съжаление. Казвам така, защото на всеки актьор му е по-интересно да играе нещо, което му е чуждо. В случая аз съм добрата, а Анастасия (Диана Любенова) е лошата.

Сходствата в характера не ти ли помагат?
Не мога да отговоря еднозначно, защото в някои моменти дори ме дразни. Винаги получавам роли на добри персонажи, а така ми се иска да играя криви, лоши. Разбира се, нормално е подборът да е визуален.

Споменатите дами за мъж ли спорят?
Стана ясно, че е така, защото Силвия и Борис в продължение на 20 години непрекъснато се разминават.

Смяташ ли, че една любов може да издържи толкова дълго?
Защо не?! Те са се разминавали, защото са живяли в различни краища на Европа.

А твоята героиня как ще си раздели един мъж с дъщеря си Нора?
Скоро ще се види, но линията ми на поведение е да бягам от това наистина да делим мъж.

ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Получавала съм предложения за женски предавания и сред тях имаше и едно шоу. За съжаление, всичко е въпрос на ситуация и човек трябва да избира. Ето сега дори когато започвах сериала, имах предложение от една продуцентка, но се наложи да й откажа, защото просто нямам физическо време. Явно не е дошъл моментът, вярвам, че във всеки етап от живота имаме определена мисия. Живот и здраве, с удоволствие бих станала телевизионна водеща.