2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 4523 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2015 01:40
В последно време всички сме експерти в това да мразим от дън душа. До болка ненавиждаме рутината в ежедневието, отчаянието от безпаричието, отегчеността от грешките на другите… Спряхме и да страдаме от разочарованията, но пък се ужасихме от все по-голямата си безкритичност.
С две думи, намразихме живота. Не живота по принцип, а онзи, нашия. Този, в който се чувстваме като в капан на времето. От който все сме недоволни. От който очакваме много повече, така както от нас очакват всички. Този, в който всяка, проклета, сутрин се събуждаме с някакво тягостно усещане, че няма нищо да се промени. Този, в който всеки протяжен ден се изнизва, без да разберем дори дали сме свършили нещо наистина смислено. Този, в който вечер заспиваме, раздирани от съмнения и забравили да мечтаем. Този, в който всъщност спряхме да живеем, а започнахме едно незадоволително, изтощително и изпълнено с компромиси съществуване.
Но в крайна сметка намразихме това, в което се превърнахме. И няма ли момент, в който все пак ще сложим точка на цялата омраза?
Спри за малко! Виж колко хубав може да е пак светът! Защото гледайки го през очите на омразата, не можеш никога да видиш нищо положително. А щом отърсиш се от тези тежки мисли, със сигурност в сърцето ти ще възцари се някаква надежда. И любовта ще стане пътеводна светлина, която ще напътства всяка твоя стъпка.
Спри за малко! Усмихни се! Животът е такъв, какъвто го направиш!
Кеворк Кеворкян: ПРОСЛУШВАНЕ ПРИ ПУТИН, ...
Как е възможно това?